Каталог на гнева и омразата

Третата най-голяма трагедия след ВСВ и яйцеядната кокошка

Определям се като гневен човек и се гневя на хора и на неодушевени предмети, както и особено на абстрактни концепции. Случвало ми се е да мисля: както са ме дърпали така за краката, за да ме акушират, как па не съм се удушил без да искам, че да си спестя всичкото това, което последва.

Ще кажете, сърдя се на живота.

И това е леко вярно. Но той започна пръв. (Нали, Вапцаров?) Ядосвам се, че се налага постоянно да го живея. Хабя въздух. Даже около пет години и кола съм карал. Сиреч хабя въздух и отделно го цапам. Отпечатвам се въглеродно върху тая планетка. Подписвам се.

Но това, простете, е твърде отвеян аргумент. Аз тая сериозен и конкретен гняв насочен в строго определени направления.

европа? Втората световна?

Например ядосан съм на Европа – на та‘я ти Европа, която парадира като „люлка на модерната цивилизация“ и на науката, и на демокрацията, и на прогреса, която е, уж, всички тези и още няколко люлки. Но заедно с това и на атеизма, отвратителните колониални империи, Холокоста, свръхрелативизма… Добре, тези гадости някак си минават. Дразнят си ме, гъделичкат ми жлъчката, отделям жълтозелен сок и прочее. Но някак им прощавам. Но, Господи, не им прощавам Втората световна война.

Кокошка закусва пържени рохкави яйца – няма по-голяма трагедия се казва в една стихосбирка на Карбовски – да, тази и ВСВ…

Кокоше, твърде кокоше е заглавието. Абе и на тоя инсел Ницше се ядосвам (и все внимавам да не го напиша със с, Ницсше, както на немски). Добър е в поставянето на диагнози.

Ядосва ме Втората световна, щото продължава Първата. И не щото нещо тука съм пацифист леко така. А щото съм гад и искам да се усетя велик. Европа нали, уж, е люлката. След това става беден длъжник. „Икономиката = господар на войната“. И тей, слизам си и аз с любимия континент от историческия „трон“.

А пък сега, покрай 1-ви януари се чува в медиите да ни казват: „Европа ни приветства“, „Европа е България, а България е Европа“. Да, бе, а къде ни приветства? Приветства ни в последната дупка на кавала. Ама колкото и да се гневя на европейската история, малко повече съм гневен на българската политика.

българия? Втората балканска…

В малкия ни свят (що не казах микрокосмос) измислих един събирателен образ, но вероятно идва от колективното несъзнавано, който служи чудесно за целите на описанието.

пЕтков и пеЕвски

Просто са ми двете любими личности от съвременната българска история. Като ги събереш става Килян Петковски (с ударено е) – ‘ем звучи като Мбапе ма няма общо, хем звучи македонско (хаха), но това са странични ефекти, като многото захар в Пауърпаф гърлс. Този Петковски е за мен двете ипостаси на психиатричен и филологичен Антихрист – на един официален премиер и един неофициален. Това нещо е наш елит и водач, без почти да говори български.

Мразя дълбоко Петковски. И тази омраза, обаче, може да се отмине, само да имам вкусна ракия и побия малко жена си (обикновено 30-40 минути стигат да се успокоя).

ПфердинанТ

Какво да кажем за на Симеон-2 дядо му. Мразя Фердинанд и глупавия начин, по който започва Втората балканска война, (т.нар. Междусъюзническа). Няма по-тъпа идея (е, това и Втората световна…). И после, подобно на съвременен министър абдикира, все едно подава оставка, и оставя сина си да му “оправя бакиите”, както казва един “канадец” в хеликоптер.

Технократи, интернет, демография

Мразя и някои изобретатели – предимно Стив Джобс, но преди него Едисън; като икономисти – Смит, който не че е нетърпим, обаче тук го ползвам по-скоро като символ на капитализма. Общо взето, мразя малко капитализма, както и тока. Мразя смартфони, София и българските демографски трендове. И това, че обществото ни (то вече не е общество) е старо, много много старо. Споменах ли демографската пустиня? Вчера гледам, в интернета пише, че е „40% от Бг“. Това ще рече гъстота по-малка или равна на 10 човека/кв. км.

Да, пустиня.

К‘во го мисля, какво ме бърка? Бърка ме, че се чудя как да дишам лайната, които се реят във въздуха на столицата, където пустинята не си личи; или да се чудя да оставя ли на децата, които още нямам, лъскавата ни безперспективност в наследство. Може би да ги родя в град без болница и училище, щото са затворени (и превърнати в лудници).

Дразни ме – казва мой авер, през коледната ваканция – че не можем да сме като в Швейцария, и да си живеем тука. На село сме си… в празното село… за празника. Желанието му е да вземе населението да се разпредели равномерно – селата да растат бавно към града, а и той към тях още по-плавно.

Държавата ни си е създала такъв образ у мен, като че ли е или фирма (направо частна бизнес-корпорация), или отживелица, не знам защо ползвам изключваща дизюнкция… Защото нищо не се чува за „пустинята“, а ръце, умове и територии имаме за още тройно или петорно повече българи. Но засега мразя тази пустиня – 40% демографска, 99.8% - духовна.

Майко мила, колко мразя и интернета! Цуки е най-горе в този списък, но той също е само символ на себеподобните си. Бързата храна е „бързата храна“ на храната. Порнографията е бързата храна на секса. Социалките са бързата храна на общуването, чатът – на разговора, игрите – на предизвикателството, филмите – на вълнението от книги и тетаър; инфотейнмънта – на знанието и трезвото мислене. Не халюцинирам, че съм се освободил изцяло, разбирам логиката на тяхната поява. Но си ги мразя. И доста мразя по-точно довеждането до крайна степен на пазарната логика в интернета.

Всичко е безплатно и свободно. Аха. Хм. Така ли?

А времето, отминало пред пикселите? А неспособността да прочета десет страници от книга, камо ли да напиша един грамотен параграф? А „генерацията от дебили“ на Иво Христов? А? А-а!?!

Интернетът е тежко незиползваем вече и не е пълен с реклами – той е реклама. Хората казват, че Хъксли се оказва по-близо до истината от Оруел. Многото информация ни обърква, задръства, обездвижва. К** за т‘ва! Т‘ва е третата най-голяма трагедия сигурно (след яйцеядната кокошка и Втората световна война).

Сякаш ядът ми е вкоренен в смътната интуиция, че може би, САМО МОЖЕ БИ, технологията на всичко това би могла да се използва в съответствие с нашето телесно и духовно здраве. Освен и вместо за печалба. Аз още си чакам соларпънк-а.

И други работи мразя - родители, приятели, бивши, ученици и колеги. Намирам за какво.

Понякога, като се наспя, ако имам тонус, се е случвало да мразя и непознати. Но вече е рядко. Вече съм по-смирен.

личен архив

---

Ако почувства прочувствени чувства, подари ми имейлче тук: